Здравей,
Аз съм Алекс, приятно ми е. В следващите редове ще ви споделя повече за мен, историята и мисията ми. А… също така и как уволних шефа си, когато бях на 24 години.
Животът ми преди
На 30 години съм и живея във Варна. Родом съм от Добрич, като много обичам родния си град, но вятъра ме отвя до морския бряг преди 12 години. Изключително свободолюбив съм, привличат ме новите предизвикателства, срещите с интересни хора и ученето и развиването на нови умения. Това ми помага да израствам и да бъда полезен, както на себе си, така и на хората около мен.
Защо напуснах работата си?
История за 2лв, отрязан пръст и едно пътуване до Лондон
@heltify_alex Защо напуснах работа и как сега работя изцяло онлайн, без шеф и откъдето поискам? 🔥🔥🔥 История за 2лв, отрязан пръст и пътуване до Лондон. #fyp #foryou #inspiration #success #motivation #entrepreneur #freedom #money #dreamjob #visionboard #свобода #предприемачество #мечти
♬ Gentle and warm impression, orchestra, 10 minutes(1001211) – 8.864
2018г. беше много динамична за мен. Започна много тромаво и тегаво. Бях се отдал на това да развивам бизнеса си с АкваСорс, но нещата хич не вървяха. Правихме много срещи с хора, които исках да привлека към екипа си. Всички бяха много готини, но всичко удряше на камък. С две думи – „бизнеса“, който промотирах, че дава пари, свобода и здраве, ми носеше само здраве. Ама дори и то не беше кой знае колко, защото от безпаричие единствено можех да си позволя Зелена енергия от 60 капсули на месец. Е, изкарвах си още някакви пари с подръжката на един сайт, но имах много големи лишения.
Тогава бях на 24 години и стигнах до два основополагащи момента в живота ми, които помня все едно се случват сега.
Единият беше, когато в маршрутката се качи просяк (от тия фалшивите, дето просят за пари, но са измамници) и започна да събира пари от пътниците преди да потеглим. В този момент осъзнах, че нямам пари дори да дам на просяк.. Буквално той имаше повече пари от мен – аз имах общо 7лв, 5 от които бях дал за маршрутка и ми бяха останали 2лв, които не исках да му дам, защото ми бяха последните. Тогава взех решение, че повече никога не искам да изпадам в такава ситуация.
Вторият момент беше след един от семинарите на д-р Михайлова, след който записах заветните:
„Провал -> Успех, Вяра -> Страх, Сигурност -> Свобода.“
Тогава взех решение, че АкваСорс ще бъде мой спътник към реализиране на мечтите ми. Спомням си, че след семинара бях изключително ядосан на себе си, защото осъзнах за ограничаващите мисли в ума ми.
Хванах един лист от тефтера си, записах тази мантра по-горе и застанах с кръстосани крака на леглото в тогавашната ми квартира и дадох обещание пред себе си, както и заявих пред Вселената, че аз ще бъда успешен в този бизнес. Това се случи на 7 май 2018г. – четири месеца след това вече бях директор в АкваСорс и реализирах една своя голяма мечта.
Как се случи тази коренна промяна? – промених мисленето си, загърбих задръжките си, започнах да вярвам повече в себе си и визуализирах успеха си.
Много хора казват, че когато достигнеш това ниво започваш да се самосамобитраш. При мен това нещо го нямаше. Бях толкова готов за успеха си, защото бях убеден, че го заслужавам. Знаех през какво съм преминал, за да го направя и стоях твърд като скала всеки път, когато казвах, че съм директор. В съзнанието ми кънтяха думи на моя спонсор: „Твоите хора са някъде там и очакват да ги поведеш към успеха!“. Толкова силно го повярвах и си го представих, че дори и днес ме побиват тръпки, когато си го спомня. Тези думи ме накараха да повярвам, че моята мисия е много по-дълбока от това да продавам продукти или да пускам поръчки. Знаех, че ме очаква нещо голямо, но не говоря за успеха – а за екипа.
Но, нека се върнем отново на земята и ви разкажа за работата в офиса, която комбинирах с гърмящия ми тогава бизнес. Екипът в тази фирма се състоеше от мен и още едно момче. Бяхме най-ужасните служители, на които можеха да попаднат, защото и двамата мислихме за начин да се махнем от този офис и да започнем нещо свое. Е, аз го бях направил, но моят колега го търсеше. Така и не го записах в екипа си, беше ми казал, че не е неговото нещо, но сега след 6 години май е време отново да го потърся. Та, така де.
Сега ще ви разкажа как се озовахме в Лондон, а аз отрязах пръста си.
Работата не беше зле. Фирмата не плащаше много, но нямахме работа. Аз работих по сайта си, а колегата ми гледаше „Гейм ъф троунс“ и „Под прикритие“. Спомням си, че в един от дните, в които очаквах денят ни да приключи, получих телефонно обаждане от изпълнителния директор на АкваСорс в България. Предстоеше националния семинар и ме покани да споделя накратко историята си пред хората на семинара. Бях изключително развълнуван, че ме познава, говореше ми на „ти“ и въобще, че се е сетила за мен. Естествено, съгласих се на момента.
Няколко дни ме държеше еуфорията и една петък вечер щяхме да се събираме по директорски със спонсора ми (първата ми директорска среща). В бързината да си направя нещо за хапване, режейки една зелена салата, срязах и пръста си. Беше голяма тъпотия, защото точно на следващата седмица трябваше да се кача на сцената пред 700 души… Та, сега спомена от награждаването ми е белязано от един огромен бинт на палеца ми, който се вижда на всички снимки. Но какво пък, поне винаги ще го помня.
Вярвам, че това беше моето кръщаване като директор и този белег ще ми напомня за всички жертви, които съм дал, за да стигна до там.
Как се озовахме в Лондон?
Фирмата, за която работих ни бяха поканили на коледно парти там. Тук е момента да споделя, че винаги ми е било мечта да посетя този град. Собственика на фирмата, за която работихме (англичанин), ни беше предоставил едно от жилищата си, за да нощуваме в него, за да може там да направи афтърпартито си, след маратона от мини-партита преди това. А, забравих да ви спомена, че фирмата, за която работихме беше току-що започнал старт-ъп (нова компания), чиято идея е да свърже купувача и продавача на имот във Великобритания. Идеята не беше лоша, макар и да я смятах за безсмислена.
Офисът на компанията беше в центъра на Лондон, топ локация в едно споделено пространство. Там се запознахме с няколко господа-милионери или т.нар. „бизнес ангели“, които инвестират в различни идеи и ги развиват, а след това ги продават. Сред тях беше и баш шефа ни – англичанин на средна възраст. Беше странен тип, който на няколко пъти ни нарече румънци, които са бедни като църковни мишки и са съгласни да работят на минимална заплата (не мога точно да го преведа от английски, но си го спомням много ясно). Беше се облякъл като фея с рокля, перука и пръчица в ръка. Караше ни и ние да се обличаме в костюми, но не му се получи..
Събраха ни и баш-шефът ни разказа как след 5 години, когато компанията направи капитал от 1 млн. евро ще я продадат и на всички, започнали работа още в началото ще бъде раздаден дял от печалбата. На нас българите ни обеща по 25 или 50 хил евро (не помня точната сума). Гледаше ме в очите и си мислеше, че му вярвам. Беше убеден, че за нас това са много пари и ще сме склонни да останем да работим за него следващите 5 години, само и само, за да вземем своя си дял. Но не подозираше, че моята свобода не може да бъде купена.
В главата ми се въртеше едно и също нещо: образите на моите лидери в АкваСорс – Валя, Петър, Вилма, както и на директорството ми. Спомням си чувството да знам, че имам стабилен гръб и подкрепа в собствения ми бизнес, който бях започнал.
Върнах се в България с незабравим спомен от Лондон и твърдо решение. Решение че вече нямам нужда от тази, а и която и да е друга наемна работа. Дохода, който взимах от АкваСорс надвиши заплатата ми със 100лв. и това ми даде зелена светлина да напусна. Бях започнал да градя нещо голямо и стойностно, което не може да се сравни с милионите, които ми предлагаше пияния англичанин.
Ето това е СВОБОДАТА, за която винаги говоря. Тя ми даде избора, който ме направи щастлив.
6 години по-късно, всеки път, когато мина покрай просещ човек оставам по нещо.
Често поглеждам пръста си и белега, който остана там. Той ми напомня да бъда смирен и да оставя Вселената да работи в моя полза.
А с компанията, за която работих – ами разбрах, че са фалирали една година след като напуснах. ♂️
Измина толкова време, но връщайки се назад, най-големият ми мотив да вървя и да се развивам е, че знам, че има хора, на които мога да помогна да постигнат същото. Затова, ако си сред тях – знай, че аз съм твоя човек.
Мисията ми сега е:
- Да достигна до повече хора със знанието как да поддържат здравето си с естествени продукти
- Помагам на хората да се развиват и да повярват в успеха си
- Привличам съмишленици, които искат същото и са готови да постигнат целите си заедно с мен
Аз съм насреща, за да извървим този път заедно, защото споделеният успех е най-сладък.
Последвай този линк и се присъедини към екипа ми.
Facebook: Aleksandar Stoychev
Затворена група с изобилие от здравна информация: Приказки за здраве
☎ тел: 0896750310
