Тогава бях студент и разбира се, това което търсих беше сигурна работа, в сферата ми на обучение. Позицията беше отговорна, или поне аз така си мислих, което ме караше да се чувствам зает и полезен за благото на хората, за които работих. Може би и затова често си лягах и будих с план за задачките, които трябва да свърша, когато се върна на работа. С времето обаче, започнах да забелязвам, че колкото и да давам от себе си, усилията ми никога не биха били възнаградени така, както искам, просто защото системата беше такава. Колкото и да се трудих и да влагах от себе си, полето ми за изява беше ограничено, а много от идеите ми си оставаха само идеи. Започнах да се замислям дали искам така да протича живота ми оттук нататък? – да ставам сутрин, да отивам на работа, да върша дневните си задачки, да се прибирам, да се срещам с приятели и взаимно да си се оплаквахме на кой работата е най-кофти, а накрая на месеца да очаквам заплатата.
❓ Замислих се, че голяма част от мечтите ми трудно биха станали реалност ако водя такъв начин на живот.
Как можех да обиколя света, да посетя Австралия, Карибите, L.A., да отидa на концерт на Rihanna, да помогна за опазването на природата, да се развивам постоянно, да уча непрестанно нови неща, които да са от полза на обществото, да се запозная с най-успешните хора на планетата, да купя на нашите голяма и къща, и да не се налага да работят нито ден повече, да си взема яхта, да имам време да съм лятото на морето, а зимата да се любувам на снега? Да бъда свободен и независим?
Сигурно може, но много трудно и би отнело много време и лишения, за да се постигне. Нещо ме глождеше отвътре, но някак си си стоях на мястото, защото ми беше добре. Въпреки това, никога не съм обичал да се примирявам със ситуацията – нещата винаги могат бъдат по-добре, стига да искаш.
Срещата…
Един ден това и стана. Благодарение на приятелка от университета се срещнах с възможност, която промени живота ми. Тогава, в тази възможност видях свободата, която винаги съм искал – запознах се с AquaSource, компанията с която си партнирам вече 3 години. Това, което запомних от представеното бе, че ще мога да работя, когато поискам, ще има доста умения, които трябва да усвоя и ще мога да бъда финансово свободен, като заедно с това ще помагам на много хора да бъдат по-здрави. Това, което ме грабна най-много беше идеята за свободата.
Винаги съм искал да бъда успешен в нещо,
но съм изпитвал съмненията, че няма да успея или, че хората не биха ме последвали в идеите ми. Точно това започнах да виждам в новата среда, в която попаднах. Все повече хора, които са повярвали в себе си и са осъществили мечтите си. Поисках и аз да съм един от тях, защото знаех, че имам нужните качества. Не исках да се примирявам с това, че цял живот ще работя за някои и мечтите ми ще си останат само мечти. Исках да развия потенциала си и да помогна на други хора да постигнат същото. Затова взех решението да напусна работата си, този път наистина. Твърдо бях решил, че никога повече няма да се върна да работя в офис…
Нещата обаче не се получиха, най-вече от финансова гледна точка. Полагах много усилия, но нещо все ми липсваше. След много провали и разочарования, разбрах че, за да постигна целите си трябва да имам ясна визия. През ум не ми беше минало да се отказвам, защото най-големият ми стимул беше желанието никога повече да не се върна на работа, която ограничава развитието ми. Уви обаче, след няколко месеца това се случи.
Започнах нова работа.
Не ми се искаше, но се налагаше. Казах си, че това е временно и нещата скоро ще бъдат различни. Въпреки това, вътрешно се изяждах, защото знаех, че съм предал себе си и целите си. Работата не беше зле, но не беше за мен. Цял ден в офиса, заобиколен от млади хора, които цъкат на компютрите. Лесно можеше да се види, че всеки от тях имаше някакви мечти – да обиколи света, да развие собствен бизнес, да реализира някаква идея. Тогава си спомних за приятелите ми от училище. Повечето от тях бяха в подобна ситуация – работа в офис по цял ден, като много малко от тях харесваха това, което правят. Спомних си за ученическите години. Как бяхме отличници, някои дори печелиха награди по състезания и бяха с най-добрите резултати. Сетих се за мечтите, които имахме и за всичко, което си говорихме, че искаме да постигнем. Сега обаче, това нямаше значение, защото в такава среда, ти следваш чужди цели, а извън работа, ако остане време и твоите лични.
Тогава се запитах – „Какво се случи с големия потенциал, който имахме?“
Това още повече ме мотивира да променя състоянието, в което се намирах, защото знаех, че вече съм намерил своето призвание. Вече имах визия. Виждах ползите от това да помагам на хората да имат по-добро здраве, на родителите да имат по-здрави деца, на хората като мен да имат по-високи доходи и да следват мечтите си. Усещах удовлетворение от това, което правя. Виждах резултатите от труда, който полагам. Това започна да ме прави много щастлив. Най-хубавото беше, че се запознах с невероятни хора от цялата страна. Екипът ми се разрастна и преди няколко месеца стана международен. Доходът, който получавах от AquaSource доближи и надмина заплатата, която получавах. Това ми помогна в решението да напусна работа. Почувствах се свободен.
Вече станаха 5 години, откакто съм отдаден на това да помагам на хората, работейки онлайн от вкъщи.
Целта ми е да помогна и на други хора да го постигнат. Така и те ще се докоснат до свободата, която изпитах.
Визията ми сега е да достигна до колкото се може повече хора. Да им покажа, че има една възможност, която сбъдва мечти и ти помага да се чувстваш свободен. Да помогна на хората да излязат от въртележката, в която много често попадат. Да си помогнем като оползотворим потенциала си.