Как избрах свободата пред живота по график

Не знам дали някога съм мечтал за конкретна професия.

Не съм бил от хората, които още от деца казват: „Аз ще стана това“ или „ще работя онова“. Но още от малък имах нещо друго в себе си – много силно усещане, че искам живот с повече свобода. Исках да имам пространство да изразявам себе си. Да реализирам идеите си. Да правя неща, които ми носят удовлетворение, без да чувствам, че целият ми ден, цялата ми седмица и в крайна сметка целият ми живот са подредени по чужд график.

Преди всичко исках свобода

Може би точно затова още много рано започнах да се замислям за неща, за които повечето деца изобщо не мислят.

Спомням си как бяхме в седми клас и трябваше да сме втора смяна. Стоях до прозореца преди училище, беше по обяд, и гледах хората навън – как се движат по улицата, как си вършат някакви неща, как просто са навън в средата на деня. И си мислех: „Тия хора защо не са на работа? Как така разполагат с времето си?“

Знам колко странно звучи, но този спомен още стои в мен.

Тогава в главата ми беше много просто – през деня нормалният човек трябва да е или на работа, или на училище. И точно това ме удряше. Че има хора, които по някакъв начин живеят другояче. Не знаех как, не знаех защо, но това нещо страшно много ме човъркаше.

Същото усещах и когато гледах как хората правят домовете си красиви, уютни, скъпи, пълни с удобства. Големи телевизори, хубави мебели, всичко подредено, направено да ти е приятно. И в същото време тези хора почти не са си там. От понеделник до петък са на работа. После чакат уикенда. После чакат отпуската. После чакат пенсията. И още тогава в мен се беше загнездило едно усещане, че нещо в цялата схема не ми харесва.

Не че не уважавах труда. Не че не разбирах защо хората живеят така. Просто не можех да си представя, че това е единственият вариант. И още по-малко можех да си представя, че това е вариантът, който искам за себе си.

Кога разбрах, че животът по график не е за мен

После животът тръгна по съвсем нормалния път.

Завърших гимназия. Влязох в университет. И в един момент, още във втори курс, започнах работа по специалността си. Бях страшно горд със себе си. Това беше момент, в който за първи път усещах, че се изправям на краката си. Работех. Изкарвах си парите сам. Издържах се сам. И това ми даваше самочувствие. Имаше период, в който се чувствах много удовлетворен. Но след това дойде другата страна.

Полека-лека започнах да осъзнавам, че съм влязъл точно в онова, което винаги ме е притеснявало. Ставаш по график. Работиш по график. Прибираш се по график. Живееш по график. И ден след ден, седмица след седмица, без да усетиш, това започва да изглежда като животът ти за следващите 40 години.

Спомням си много ясно момента, в който си зададох един въпрос, който ме разтърси:

„Чакай малко… аз от 20 до 65 години така ли ще живея?“

Това беше един от моментите, в които нещо вътре в мен се обърна. Не защото работата ми беше най-лошото нещо на света. Не защото някой ме е тормозил. Не защото не можех да издържа. А защото усещах, че това не е моят начин. Не е моят живот. Не е моята представа за свобода.

Първите сигнали, че има и друг път

И точно тогава започнах да търся.

Спомням си лятото на 2015 година. Отворих интернет и написах нещо от сорта на книги за личностно развитие и бизнес. Така попаднах на „Седемте навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови. Това беше първата книга, която съм си купувал в живота по собствена инициатива. Не за училище. Не защото трябва. А защото исках. Прочетох я. Много ми повлия. Не мога да кажа, че от този момент животът ми се е обърнал изцяло. Но започна нещо много важно – започнах да гледам различно. Да мисля различно. Да усещам, че има и друг начин да живееш, стига да си готов да го търсиш.

По онова време парите не бяха нещо, което ме движи само по себе си. Не съм искал просто да гоня пари. И до днес не това е в основата на всичко за мен. Това, което винаги съм искал, е било друго – свобода, избор и възможност да живея по начин, който ми пасва отвътре.

Срещата, която промени нещо в мен

И точно тогава, няколко месеца по-късно, се случи нещо, което не изглеждаше голямо, но реално промени живота ми.

Една моя приятелка беше уговорила среща с дама, която щеше да ѝ разкаже за възможност за допълнителен доход в свободното време и за компания, с която е спечелила безплатно пътуване. Приятелката ми не искаше да ходи сама и ме нави да я придружа. Аз изобщо не исках. Буквално отидох, защото не можах да откажа.

Спомням си много добре как стояхме пред кафето и се надявах жената да не дойде. Толкова не ми се занимаваше. Толкова ми беше странно. И в момента, в който тя паркира, помня как си казах нещо от сорта на: „Е, добре, явно ще влизаме.“ Не помня всеки детайл от разговора. Не помня всяко изречение. Но помня как си тръгнах.

Това няма да го забравя.

Тръгнах си с усещането, че за първи път съм видял реална възможност за живота, който винаги съм искал. Не обещание. Не фантазия. Не някаква куха мотивация. А възможност. Това беше първата ми среща с AquaSource.

Не бях чувал за компанията. Не бях чувал за продуктите. Дори ми звучеше странно, когато чух за суперхрани и водорасли. Нищо от това не ми беше познато. Но имаше нещо друго, което ме хвана много силно – че чрез това може би има път към живота, който винаги съм искал.

Не веднага, но в правилния момент

Интересното е, че въпреки това не се включих веднага. И това според мен е важно. Защото не искам историята ми да звучи като: „Отидох на една среща, запалих се, включих се и всичко стана приказка.“ Не беше така. Мина година и половина.

През това време завършвах университета, работех на пълен работен ден, ходих на бригада в Аляска, имах държавен изпит, бях в период, в който животът ми беше пълен догоре. Но идеята остана някъде в мен. Не си тръгна.

И когато през януари 2017 приключих с държавния си изпит, реших да се свържа с дамата, с която бяхме на онази среща. Попитах я дали предложението още е валидно. Тя каза: „Да, разбира се.“ И така през февруари 2017 станах част от AquaSource.

Началото с AquaSource

В началото, честно казано, ме водеше най-вече едно – надеждата, че чрез това мога да стигна до повече свобода. Тогава работех на пълен работен ден и бях изключително амбициран да променя нещо в живота си. Не исках просто още един доход. Исках изход. Исках вариант. Исках алтернатива.

Затова започнах много сериозно да работя върху себе си. Да чета. Да слушам. Да ходя на семинари, уебинари, обучения. Да уча не само как се развива бизнес, а и как се развива човек.

Интересното е, че в самото начало гледах повече към бизнес страната, а не толкова към продуктите и здравето. Те бяха част от AquaSource, но в първите месеци аз по-скоро виждах в тази възможност път към по-свободен живот.

И въпреки това още първият продукт, който си поръчах, бяха водораслите АФА.

Бях чел за тях. Бях попаднал на информация, която много ме впечатли. Казах си: „Дори и бизнесът да не ми потръгне, това е нещо, което искам да пробвам.“ И до ден днешен си спомням, че тогава си обещах да не спирам да ги приемам, ако имам възможност.

С времето започна да се променя не само начинът, по който гледам на работата и доходите, а и начинът, по който гледам на здравето, енергията и живота като цяло. Започнах да се интересувам много повече от това как се храня, как живея, какво давам на тялото си, какво ми влияе добре и какво не. Така AquaSource за мен спря да бъде само бизнес възможност. Започна да се превръща в нещо много по-цялостно – среда, развитие, продукти, хора, посока.

Как започна Heltify

Постепенно започнах да споделям по-целенасочено и за здравето, и за продуктите, и за самата възможност с хората около мен.

Няколко месеца по-късно започнах нова офис работа, която честно казано изобщо не ми харесваше. Но точно там се случи нещо важно – вместо това да ме смачка, то ме амбицира още повече. Това беше моментът, в който реших, че ще развивам AquaSource много по-сериозно.

Работех преди работа. Работех след работа. Работех в почивките. Правех каквото мога с времето, с което разполагах. Не беше лесно. Но когато нещо гори в теб, започваш да намираш начин.

Моментът, в който усетих, че свободата е реална

И няколко месеца по-късно стигнах първото ключово ниво – директор. Това беше много силен момент за мен. Не само заради самото ниво. А защото за първи път усетих, че свободата, за която бях мечтал толкова години, вече не е просто идея в главата ми. Вече беше нещо, което започвах да пипам с ръце. В един момент доходът ми от AquaSource се изравни със заплатата ми. После я надмина. И тогава взех решението, което дълго време зрееше в мен – в началото на 2019 уволних шефа си. Казано по-просто – напуснах и избрах да дам пълен шанс на това, което усещах като свое.

Какво ми даде този път

Оттогава до днес AquaSource е основният ми източник на доходи. Но ако трябва да съм честен, това е само една част от историята. По-важното е друго. Че благодарение на този път започнах да живея по начин, който е много по-близо до мен самия.

Започнах да работя онлайн по начин, който ми пасва. Срещнах страхотни хора. Намерих съмишленици. Изградих приятелства. Научих се да бъда по-уверен, по-постоянен, по-отговорен. Научих се да ценя себе си, времето си, усилията си и парите, които изкарвам. Защото парите сами по себе си никога не са били голямата ми цел. Но свободата, която идва, когато ги изкарваш по начин, който е в синхрон с теб – това вече е друго.

По този път успях да постигна и реални лични цели. Купих първата си кола. Създадох свой дом. Пътувах. Спечелих обучения и преживявания, които иначе надали щяха да се случат по същия начин. Но дори и това не е най-важното.

Най-важното е, че днес се чувствам много по-свободен, много по-уверен и много по-близо до себе си, отколкото бях преди години.

За кого пиша всичко това

И може би точно затова днес не искам просто да правя бизнес.

Искам да помагам на хора, които вътрешно усещат същото, което усещах и аз.

На хора, които отвън може би изглеждат, че са добре. Имат работа. Имат някакъв ред. Всичко е уж наред. Но отвътре нещо не им дава мира. Нещо им казва, че не искат да живеят целия си живот по чужд график. Че искат повече въздух. Повече избор. Повече живот.

Ако и ти си усещал нещо подобно, много добре те разбирам.

Знам, че има хора, за които това може да се окаже точно онзи шанс, от който са имали нужда. Шанс да започнат постепенно да изграждат нещо свое. Да развият нови умения. Да срещнат правилната среда. Да си дадат възможност един ден да живеят по-свободно.

Аз намерих този шанс в AquaSource.

И днес една от следващите ми големи цели е да помогна поне на още петима души да усетят тази промяна в живота си. Защото знам какво е да търсиш изход. Знам какво е да не искаш да живееш по стария начин. И знам какво е да видиш светлина там, където преди не си виждал вариант.

Затова, ако по някакъв начин си се припознал в моята история, вероятно не е случайно.

Ако искаш да разбереш как работи този модел

Можеш да разгледаш следващата страница, в която съм обяснил по-просто и конкретно какво точно правя, как се работи и за какви хора е подходящо.

БУТОН: Виж как работи възможността